НА   Е Л И

Защо си толкоз мила добродушна?

Не спориш и винаги послушна!

Защо все гледаш да не съгрешиш?

Защо потайно все твориш?

Не тъжи за миналото поне сега!

Не разбра ли- ти си все така добра!

Обичта ни е взаимна разбери?

Истина е то- знаеш и го приеми.

Живота е прекрасен дори  и в бели,

но   споделен с другите по малко боли.

Истински споделен ще е вярвам и знам-

с близките, тогава не се чувстваш  сам!