ТА КОЙ СЪМ АЗ- ИНВАЛИДА!

Как исках хората с радост да даря.

Не ме обичат- не само че творя!

Безкрайно искам да съм като тях.

НЕ МОГА! Чувством го- различен бях!

Различно виждам хорските съдби.

Прозира скуката в радоста!

Изгодата гримираше страста.

Нелепост! Чиста пустота!

С мъка любил съм- но честно за беда.

При всеки срив в мен търсех аз вина!

Не се оплаквам! Не става дума за това.

Не мога да променя моята съдба!